Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
53 307
13 ago 2017, 10:52

Ескиз

768 3 16

Морето синьо. Ведър плаж

пясък жълт, сякаш е от злато

вълните плискат но скала с кураж

тихичко шептят: "Горещо лято"

 

Чадър със шезлонг. Монокини.

Стъпките по пясъка горят

мъжки погледи към мамещи бикини

брачните окови едва държат.

 

Слънцето отгоре се усмихва

чернеят легнали тела

крясъкът на чайка изведнъж притихва

чете на стъпките писмата по брега.

 

Август, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Много образен стих! Поздрави, Гавраил!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    :Дочка,
    морето те очаква
    идваш ли,кажи
    топлината му е толкоз кратка
    но пълна със мечти.
    Руми,морето е буря,ласка ,любов.Нещо необяснимо винаги ни свързва с него.
  • rumbic (Руми)
    rumbic (Руми)
    Морето, горещото лято, чайките... какво друго да предизвикат, освен любовен ескиз! Поздрав и от мен, Гавраил, усетих полъха на морски бриз и шум на разбиваща се в скалите вълна!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    По стъпки отпечатани по пясъчния бряг
    препусна мисълта ми във летния си бяг.
    Щурчетата възпяха на лятото смеха
    вълна с вълна се сляха и близнаха брега...

    Ах, морето! Направо ми се прииска да хукна натам
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    "крясъкът на чайка изведнъж притихва
    чете на стъпките писмата по брега."

    ... и се усмихва...

    Наистина си представих усмихната чайка.

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0