13 ago 2017, 10:52

Ескиз

764 3 16

Морето синьо. Ведър плаж

пясък жълт, сякаш е от злато

вълните плискат но скала с кураж

тихичко шептят: "Горещо лято"

 

Чадър със шезлонг. Монокини.

Стъпките по пясъка горят

мъжки погледи към мамещи бикини

брачните окови едва държат.

 

Слънцето отгоре се усмихва

чернеят легнали тела

крясъкът на чайка изведнъж притихва

чете на стъпките писмата по брега.

 

Август, 2017

Варна, Гавраил

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много образен стих! Поздрави, Гавраил!
  • :Дочка,
    морето те очаква
    идваш ли,кажи
    топлината му е толкоз кратка
    но пълна със мечти.
    Руми,морето е буря,ласка ,любов.Нещо необяснимо винаги ни свързва с него.
  • Морето, горещото лято, чайките... какво друго да предизвикат, освен любовен ескиз! Поздрав и от мен, Гавраил, усетих полъха на морски бриз и шум на разбиваща се в скалите вълна!
  • По стъпки отпечатани по пясъчния бряг
    препусна мисълта ми във летния си бяг.
    Щурчетата възпяха на лятото смеха
    вълна с вълна се сляха и близнаха брега...

    Ах, морето! Направо ми се прииска да хукна натам
  • "крясъкът на чайка изведнъж притихва
    чете на стъпките писмата по брега."

    ... и се усмихва...

    Наистина си представих усмихната чайка.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...