Морето синьо. Ведър плаж
пясък жълт, сякаш е от злато
вълните плискат но скала с кураж
тихичко шептят: "Горещо лято"
Чадър със шезлонг. Монокини.
Стъпките по пясъка горят
мъжки погледи към мамещи бикини
брачните окови едва държат.
Слънцето отгоре се усмихва
чернеят легнали тела
крясъкът на чайка изведнъж притихва
чете на стъпките писмата по брега.
Август, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Поздрав и от мен, Гавраил, усетих полъха на морски бриз и шум на разбиваща се в скалите вълна!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
