Ескиз

Поэзия » Пейзажная

761 3 16

Морето синьо. Ведър плаж

пясък жълт, сякаш е от злато

вълните плискат но скала с кураж

тихичко шептят: "Горещо лято"

Чадър със шезлонг. Монокини.

Стъпките по пясъка горят

мъжки погледи към мамещи бикини

брачните окови едва държат.

Слънцето отгоре се усмихва

чернеят легнали тела

крясъкът на чайка изведнъж притихва

чете на стъпките писмата по брега.

Август, 2017

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

anabel7 (Албена Димитрова)

Много образен стих! Поздрави, Гавраил!

2017-08-23T16:25:17+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

:Дочка,
морето те очаква
идваш ли,кажи
топлината му е толкоз кратка
но пълна със мечти.
Руми,морето е буря,ласка ,любов.Нещо необяснимо винаги ни свързва с него.

2017-08-16T17:53:11+03:00
rumbic (Руми)

Морето, горещото лято, чайките... какво друго да предизвикат, освен любовен ескиз! Поздрав и от мен, Гавраил, усетих полъха на морски бриз и шум на разбиваща се в скалите вълна!

2017-08-15T11:52:35+03:00
Довереница (Дочка Василева)

По стъпки отпечатани по пясъчния бряг
препусна мисълта ми във летния си бяг.
Щурчетата възпяха на лятото смеха
вълна с вълна се сляха и близнаха брега...

Ах, морето! Направо ми се прииска да хукна натам

2017-08-15T00:44:13+03:00
Laska (Ласка Александрова)

"крясъкът на чайка изведнъж притихва
чете на стъпките писмата по брега."

... и се усмихва...

Наистина си представих усмихната чайка.

2017-08-14T19:32:22+03:00