koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
20 oct 2013, 14:20

Ескиз в зелено 

  Poesía » Del paisaje
421 0 10

Денят ми се събува бос

и си отива по терлици.

А във върбата черен кос

плете зелените илици.

 

Намусен облакът над мен

върти се, сякаш е сираче.

Тъгува той за този ден.

Решил е даже да поплаче.

 

И падат капките-сълзи

в снага на близката топола.

По нея залезът пълзи

и сякаш я опипва гола.

 

Листата пък се смеят с глас

от гъдела на живи капки.

И този шум достига в нас

на дребни и зелени хапки.

 

А през отворено стъкло

навлиза пролет споделена.

И до девето потекло

душата ми ще е зелена!

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??