koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Oct 20, 2013, 2:20 PM

Ескиз в зелено 

  Poetry » Landscape
428 0 10

Денят ми се събува бос

и си отива по терлици.

А във върбата черен кос

плете зелените илици.

 

Намусен облакът над мен

върти се, сякаш е сираче.

Тъгува той за този ден.

Решил е даже да поплаче.

 

И падат капките-сълзи

в снага на близката топола.

По нея залезът пълзи

и сякаш я опипва гола.

 

Листата пък се смеят с глас

от гъдела на живи капки.

И този шум достига в нас

на дребни и зелени хапки.

 

А през отворено стъкло

навлиза пролет споделена.

И до девето потекло

душата ми ще е зелена!

 

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??