Пътеката е строго очертана

от вкъщи, до работното местò,

а там броя мухите по тавана

и дебна всички,под око...

От трудностите бягам и се крия.

С колегите съм винаги на нож.

Доставям лукс, за своята килия,

и за Началника - разкош!

А във  кошера се гоним със интриги.

И все доносничим един за друг...

Обвързваме пространството с вериги,

и удряме със Сърп и Чук...

Заключени във своята килия,

не  знаеме какво е свобода...

И чупим зъби, за една филия,

от туй да трупаме блага.

Началника си прост, аз просто славя

та нали той е моя опекун!

На Партията мили очи правя

да грабна топлия самун...

И в тая ежедневна дандания,

показвам свойта лъскава страна.

Създавам връзки. Вдигам тупурдия,

и търся млечни вимена!

За мене Бог е всяка хилядарка,

през трупове догонвам свойта Цел...

Понякога пък четкам с баданарка...

Морала ли...О, дявол го е взел!

Написано 1978 г. София