Еснаф
Пътеката е строго очертана
от вкъщи, до работното местò,
а там броя мухите по тавана
и дебна всички,под око...
От трудностите бягам и се крия.
С колегите съм винаги на нож.
Доставям лукс, за своята килия,
и за Началника - разкош!
А във кошера се гоним със интриги.
И все доносничим един за друг...
Обвързваме пространството с вериги,
и удряме със Сърп и Чук...
Заключени във своята килия,
не знаеме какво е свобода...
И чупим зъби, за една филия,
от туй да трупаме блага.
Началника си прост, аз просто славя
та нали той е моя опекун!
На Партията мили очи правя
да грабна топлия самун...
И в тая ежедневна дандания,
показвам свойта лъскава страна.
Създавам връзки. Вдигам тупурдия,
и търся млечни вимена!
За мене Бог е всяка хилядарка,
през трупове догонвам свойта Цел...
Понякога пък четкам с баданарка...
Морала ли...О, дявол го е взел!
Написано 1978 г. София
© Христо Славов All rights reserved.
