2 февр. 2013 г., 10:51

Еснаф

634 0 2

Пътеката е строго очертана

от вкъщи, до работното местò,

а там броя мухите по тавана

и дебна всички,под око...


От трудностите бягам и се крия.

С колегите съм винаги на нож.

Доставям лукс, за своята килия,

и за Началника - разкош!


А във  кошера се гоним със интриги.

И все доносничим един за друг...

Обвързваме пространството с вериги,

и удряме със Сърп и Чук...


Заключени във своята килия,

не  знаеме какво е свобода...

И чупим зъби, за една филия,

от туй да трупаме блага.


Началника си прост, аз просто славя

та нали той е моя опекун!

На Партията мили очи правя

да грабна топлия самун...


И в тая ежедневна дандания,

показвам свойта лъскава страна.

Създавам връзки. Вдигам тупурдия,

и търся млечни вимена!


За мене Бог е всяка хилядарка,

през трупове догонвам свойта Цел...

Понякога пък четкам с баданарка...

Морала ли...О, дявол го е взел!

Написано 1978 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...