30 jun 2013, 11:02

Ето те

  Poesía » Civil
566 0 0

              Ето  те 

 

Колко злини ни причини ?

Колко болка в сърцето ми наслои?

Колко сълзички целувах

на забравеното от теб дете?

Ето те!

Дръпни се встрани!

Заклех се да те забравя.

Да нямам към теб чувства никакви,

и омраза дори...

Ето те!

Махни се от пътя ни!

За детето не питай...

и без теб си расте!

Животът не е спирал за миг -

и без теб си тече.

Ето те!

Обърка посоката на живота ни!

Стой колкото искаш

пред заключената врата!

В кокетния дом

се е заселила радостта.

Някога толкова много ли исках?!

Ето те!

Късно е... в живота си

аз не те искам сега!

 

       Надежда Ангелова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...