Jun 30, 2013, 11:02 AM

Ето те

  Poetry » Civic
563 0 0

              Ето  те 

 

Колко злини ни причини ?

Колко болка в сърцето ми наслои?

Колко сълзички целувах

на забравеното от теб дете?

Ето те!

Дръпни се встрани!

Заклех се да те забравя.

Да нямам към теб чувства никакви,

и омраза дори...

Ето те!

Махни се от пътя ни!

За детето не питай...

и без теб си расте!

Животът не е спирал за миг -

и без теб си тече.

Ето те!

Обърка посоката на живота ни!

Стой колкото искаш

пред заключената врата!

В кокетния дом

се е заселила радостта.

Някога толкова много ли исках?!

Ето те!

Късно е... в живота си

аз не те искам сега!

 

       Надежда Ангелова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...