И ето, тук съм - пак стоя,
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор,
и галя сенките му скитащи
и сякаш чувам онзи хор
от чувства в мен, съня помитащи...
И пак стоя, незаещ как
да върна всичко по местата му
и пак да имам - онзи свят,
във който молехме съдбата ни... ...