Ето тук
И ето, тук съм - пак стоя,
загледан в слънцето умиращо,
години минаха - вървях, вървях
облечен в утрото прозиращо...
И пак стоя във този двор,
и галя сенките му скитащи
и сякаш чувам онзи хор
от чувства в мен, съня помитащи...
И пак стоя, незаещ как
да върна всичко по местата му
и пак да имам - онзи свят,
във който молехме съдбата ни...
... да ни дари от свойте дни
и свойте нощи непрежалени,
от своите беди - дори...
... но само с теб да бъдем заедно.
За да отидем пак до там,
където сливат се мечтите ни
и после бавно - сякаш в храм,
да пуснем вярата в душите си.
И ето тук съм - пак стоя
замислен, уморен и беден,
но знам, че в твоята душа,
ще бъде моят миг... последен...
© Чавдар All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво пишеш, Чавдаре, като магия е - винаги вълнуваш читателя, па макар и като мен да си има предварителното ласкаво мнение!
-
Последната оценка винаги е в споделената душа
-
"и после бавно - сякаш в храм,
да пуснем вярата в душите си."
Хубаво е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
""и после бавно - сякаш в храм,
да пуснем вярата в душите си."
...