24 mar 2007, 17:12

EVA

  Poesía
928 0 1
 

Аз съм Господ. Аз съм Ева.

И Исус съм – преосмислен.

И Мария съм, но не и дева.

И молитвеник съм. Неразлистен.

Аз съм грешка. И поправка.

И прошение съм. И молитва.

Аз съм зрънце в птича човка.

Гълъб бял към бряг излитвам

 

Аз съм Ева – майка първа,

мойта гръд света нахрани.

Свойта дан трудът ми кървав

Изплатил е с нечовешки рани.

Аз съм песен, недопята,

а мелодията – съвестта ми -

пренаписва я кръвта в земята

със парченца от плътта ми.

 

Аз съм Ева – блудна, вярна,

и семейна, и без име.

Аз съм чесна, и коварна,

и съм истинска. Вземи ме!

Ще наивнича и с вяра

ще изкупя свойте грешки

и, пречистена от грях, в олтара

втори път ще те създам, живот човешки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...