24 mar 2007, 17:12

EVA

  Poesía
930 0 1
 

Аз съм Господ. Аз съм Ева.

И Исус съм – преосмислен.

И Мария съм, но не и дева.

И молитвеник съм. Неразлистен.

Аз съм грешка. И поправка.

И прошение съм. И молитва.

Аз съм зрънце в птича човка.

Гълъб бял към бряг излитвам

 

Аз съм Ева – майка първа,

мойта гръд света нахрани.

Свойта дан трудът ми кървав

Изплатил е с нечовешки рани.

Аз съм песен, недопята,

а мелодията – съвестта ми -

пренаписва я кръвта в земята

със парченца от плътта ми.

 

Аз съм Ева – блудна, вярна,

и семейна, и без име.

Аз съм чесна, и коварна,

и съм истинска. Вземи ме!

Ще наивнича и с вяра

ще изкупя свойте грешки

и, пречистена от грях, в олтара

втори път ще те създам, живот човешки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....