14 may 2018, 20:51

Евангелие по РаРа

  Poesía » Otra
1.9K 13 12

 

 

Понякога в живота е кошмарно.

Изпушвам от излишъци и липси.

Прераждането може би е вярно,

но с всеки нов апокалипсис.

 

Миражите безспорно са далечни

и сам е всеки в своето безумство.

Виновникът осъжда се на вечност

в притихналото ехо от триумфа.

 

Не е възможно да се случи чудо

и има сол в сълзата на палача.

Блаженстващи са Ироди и Юди

когато младенците плачат.

 

И този фарс повтаря се с години.

Отдавна е игра на компромати.

Разбира се Христос, че е невинен,

но иска забавления тълпата.

 

И любовта е също тъй подсъдна,

особено, когато е последна.

Възможно ли е нещо да се сбъдне,

ако смъртта зад всеки ъгъл дебне?

 

Тя идва тук и всичко мигом спира.

Дори и Бог застава чинно.

Лъжа е в този съд да се пледира

с презумпцията за невинност.

 

И всеки сам самотно се спасява.

И няма съд, и няма магистрати.

Заглъхва мълком всяка земна слава

сред грохота на тишината.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, момичета!
  • Хубаво, топло и мъдро!
  • Преживяно и истинско.
    Харесвам тъгата и мъдростта в поезията ти.
  • Нещата, с истинските им имена. Страхотно е!
  • "И всеки сам самотно се спасява."
    Удавникът е днес универсален
    ако реши в леген ще се удави.
    Ако пък не - от дъно ще изплава.

    Благодаря за поезията! Голям си!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...