1 nov 2012, 12:52

Евгений Онегин 2012

1.2K 0 4

Евгений Онегин 2012

 

На Недялко

 

„Служив отлично – благородно,

долгами жил его отец,

давал три бала ежегодно

и промотался наконец.”

А.С.Пушкин

 

Неделя Светла, благородна,

неделно името дарила,

и с първа глътка кислородна

била съдбата мила.

От бяла, млечна топлота

прескочил първата врата.

Заявка дал със мощен вик,

надлежно ускорил се маховик.

По елипсите земни се въртял,

и всичките с приятели броял.

Страхът по капки си разреждал

с банално-течната надежда.

 

Веднъж в комета ярка,

небето дялнала на две,

той знак видял: с небесна мярка

да плаши бездни страхове...

На тежки маси смело заседавал

пред пълните очи с възторг,

в пробита лодка се спасявал –

не давал на страха комфорт.

На френските обряди почитател –

със виното Червен тротил

и сол по тон с приятел...

вегет-диети замразил.

С мажорни четри полутона...

изящен, епикурен стил

и с четри бала във сезона

страхът си той обезличил.

 

Със теб и аз съм днес безстрашен,

но в мен съмнение проби:

така страха преплашил,

не се ли Раят далечи?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Начев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрав, Николай! Истински философско-риторичен стих, който ни кара да се замислим за много неща. Финалът ти е прекрасен!
  • Благодаря, Даниела, Рая
  • Отлична работа! поздрави
  • "така страха преплашил,

    не се ли Раят далечи?" - Класическо изпълнение на този класически въпрос!!! Аплодисменти! И празничен поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...