Nov 1, 2012, 12:52 PM

Евгений Онегин 2012

1.2K 0 4

Евгений Онегин 2012

 

На Недялко

 

„Служив отлично – благородно,

долгами жил его отец,

давал три бала ежегодно

и промотался наконец.”

А.С.Пушкин

 

Неделя Светла, благородна,

неделно името дарила,

и с първа глътка кислородна

била съдбата мила.

От бяла, млечна топлота

прескочил първата врата.

Заявка дал със мощен вик,

надлежно ускорил се маховик.

По елипсите земни се въртял,

и всичките с приятели броял.

Страхът по капки си разреждал

с банално-течната надежда.

 

Веднъж в комета ярка,

небето дялнала на две,

той знак видял: с небесна мярка

да плаши бездни страхове...

На тежки маси смело заседавал

пред пълните очи с възторг,

в пробита лодка се спасявал –

не давал на страха комфорт.

На френските обряди почитател –

със виното Червен тротил

и сол по тон с приятел...

вегет-диети замразил.

С мажорни четри полутона...

изящен, епикурен стил

и с четри бала във сезона

страхът си той обезличил.

 

Със теб и аз съм днес безстрашен,

но в мен съмнение проби:

така страха преплашил,

не се ли Раят далечи?

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Начев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав, Николай! Истински философско-риторичен стих, който ни кара да се замислим за много неща. Финалът ти е прекрасен!
  • Благодаря, Даниела, Рая
  • Отлична работа! поздрави
  • "така страха преплашил,

    не се ли Раят далечи?" - Класическо изпълнение на този класически въпрос!!! Аплодисменти! И празничен поздрав!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...