Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво,
свежест жива за пътника жаден
и сълза на момиче добро,
росен цвят край брега му набрало.
Всеки лъч в огледална искра
от омайна дъга се превръща.
До кристалната, чиста вода
щом достигне, по-светъл се връща. ...