Dec 11, 2008, 4:19 PM
Eзеро
Хладно бистра, прозрачна вода
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво,
свежест жива за пътника жаден
и сълза на момиче добро,
росен цвят край брега му набрало.
Всеки лъч в огледална искра
от омайна дъга се превръща.
До кристалната, чиста вода
щом достигне, по-светъл се връща.
Но на дъното мрак се таи -
дълбините лъчи не обичат...
Езерото сияйно мълчи.
На човешка душа то прилича.
и измамно спокойна повърхност.
Езерото блести в светлина
и шепти като глас от отвъдното.
Стар приятел за горско дърво,
свежест жива за пътника жаден
и сълза на момиче добро,
росен цвят край брега му набрало.
Всеки лъч в огледална искра
от омайна дъга се превръща.
До кристалната, чиста вода
щом достигне, по-светъл се връща.
Но на дъното мрак се таи -
дълбините лъчи не обичат...
Езерото сияйно мълчи.
На човешка душа то прилича.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
...на човешка душа прилича...какво повече ? Страхотно е !
-
Страхотно езеро си открила! Потопих се до дъно и замълчах ...
-
дълбините лъчи не обичат...
Езерото сияйно мълчи.
На човешка душа то прилича.
О, да! -
да,за жалост все още не обичат...
поздрав! -
Прекрасно е! Браво, Вики!
-
вълшебен поглед към човешката душа...и красиво написан стих...
с обич, Вики. -
Интересни метафори! Хубав стих!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
