12 jul 2012, 10:32

Езикът на рибите 

  Poesía
827 1 9

ЕЗИКЪТ НА РИБИТЕ

 

Когато Дунав призори с върбите шепне,

когато плискащ смях върху вълните свети,

когато вятър шумоли в тревите степни –

ослушайте се!

 

Чувате ли гласовете?

 

Когато вечерта наметне с креп тополите

когато пада в Дунав звезден дъжд безшумен,

когато среброоката луна се спусне ниско долу –

стаете дъх!

 

Долавяте ли странни думи?

 

Усещате ли?

Тишината тук не е безмълвие –

на бреговете в шепите

като трева уханна

незнаен говор в мрака на подмолите покълва

и неразбрана глъчка пръска светла пяна.

 

Това не е на върбалака речен шепотът,

не е смехът разплискан на вълната млада,

не са напевите на оня вятър в степите,

не е космическият глас на звездопада;

 

това са те,

това е нескончаемата врява,

немлъкващият разговор на рибите сребристи,

това е глъчката на рибята държава,

в която въздухът е течен и небето – бистро.

 

Тъй малко хора знаят странния език на рибите –

един моряк на сал в море незнайно,

рибарите на дунавския бряг в колибите

и аз, кой знае как научил тая тайна.

 

Ний знаем –

няма тишина над Дунав

– говор вечен

на непознат език отеква над водата,

като далечен шепот,

като смях далечен,

като подлунни звездопади,

като вятър...

  

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С преводач като теб всеки език е достъпен!
  • Прекрасна творба!
    Поздравления!
  • !
    Поздрав, Валентин!
  • На езика на рибите - благодаря на всички за съпреживяването...
  • Не съм чувала този говор нито край река, нито в море, но в твоите стихове добре звучи.
    Благодаря!
  • Дочух...
    Благодаря за поезията!
  • Поздрав и от още някой, който знае този език...
    Всъщност той също е Риба...

    Много хубав стих, Северянино!
  • Интересен е езикът на рибите и явно е много приятно вдъхновения, както си проличава
  • Сега и аз дочух незнайния говор в мрака,
    неразбираемата глъчка и смеха далечен...
    Утре призори
    ще се разходя край реката
    и ще се заслушам в странните думи вечни (дай, боже!),
    идващи изпод водата.
    Благодаря ти, Северянино, че ми разкри тази тайна!
    Пак шедьовър!
Propuestas
: ??:??