27 ene 2009, 10:29

* * *

632 1 6
Единствен ти ме караш да бъда щастлива,
 единствен ти ме караш да трептя от възбуда.
Само без тебе не мога да живея,
 само за тебе мога да копнея.

Всяка радост искам с теб да поделя,
 всяка мъка на теб да споделя.
Когато с очи радостни ме гледаш,
 сърцето ми от блаженство разтапяш.

За бъдеще красиво съдбата си с теб ще събера.
Завинаги! Без да се двоумя.
В теб намирам отговор за всичко -
            подкрепа, щастие, любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Също си мисля, че има какво още да се желае, но личи искрено чувство-17 годишно момиче е все пак! Има време...

    А Добри Чудомиров като почете тук още малко, ще свикне с няколкото имена, които се изживяват като вездесъщи критици и понякога с негативните си и злобни коментари сигурно убиват желанието за писане у не толкова опитните автори. Ако са толкова знаещи и можещи, би трябвало да посочат конкретни недостатъци и да помогнат стихът да стане по-добър, а не да обиждат.
    Поздрави на авторката.
  • Много преработка трябва за да се достигне хармония в стиха!
    Старай се да избягваш поястоянното гонене на рима и използването
    на често срещани изрази! Тогава ще се получи!
    Лек и усмихнат ден
  • Аз съм нервен човек и влизам в този сайт да чета, да си успокоявам нервите и да наклоня стрелката на стресомера си малко повече в положителната посока и просто ми става адски гадно, някои да почне да се прави на голям критик (извинявам се ако сте такъв - знае ли човек... -, но...)... Дайте да сме по-хрисими и толерантни... Градивен критизъм се изисква, не деструктивен!
  • какво общо имат тук годините и Яворов?...
  • ... каза 42 годишната поетеса, която може да се мери само с Яворов...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...