Рея се

слънцето ме гледа

                         и извиква в мен живота да гори

лъч пробужда погледа ми ясен

                          и радост бликва във очите

небето в тях се отразява и прокарва пътя на мечтите

сън съм аз сънувал

                         щом живота ми е тъмна стая

време е навън към простора вечен да навляза

                         с нова сила да се рея във безкрая

лек фотон съм светлина

възседнал буря от лечебна звукова вълна

летя в музика от греещи сърца

облаците не са ми пречка

нито дъждa в капката роса

че вече цялата вселена нося

в разперените ми крила

рея се високо и виждам как пълзял съм до преди

щом надолу свалял съм с тъга очи

рея се свободен-въздигнат от мечта

нестихва в мен божествената ми искра

като неизгасящ бенгалски огън

всред таз тъма свети за звезда

по-лъчиста и разпозната

от когато в часа на самотата.