Jun 1, 2007, 2:36 PM

* * *

  Poetry
959 0 1
 

Рея се


слънцето ме гледа

                         и извиква в мен живота да гори

лъч пробужда погледа ми ясен

                          и радост бликва във очите

небето в тях се отразява и прокарва пътя на мечтите


сън съм аз сънувал

                         щом живота ми е тъмна стая

време е навън към простора вечен да навляза

                         с нова сила да се рея във безкрая


лек фотон съм светлина

възседнал буря от лечебна звукова вълна

летя в музика от греещи сърца

облаците не са ми пречка

нито дъждa в капката роса

че вече цялата вселена нося

в разперените ми крила


рея се високо и виждам как пълзял съм до преди

щом надолу свалял съм с тъга очи

рея се свободен-въздигнат от мечта

нестихва в мен божествената ми искра

като неизгасящ бенгалски огън

всред таз тъма свети за звезда

по-лъчиста и разпозната

от когато в часа на самотата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз Мистик All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...