17 nov 2020, 10:56

***

  Poesía
1.3K 5 13

...

Когато се опитвам да летя

припомням си усмивката на мама

ръцете ти в косите ми…. дъжда

и онзи списък за оставане

по който всички точки извървях

остана само порива нагоре

сега си търся истински крила

в оголените нощем клони…

А се опитвам да летя

и май не бързам да те видя

така прекрасен е светът

когато е заключен в мида

и в няколко танцуващи вълни

в солен рефрен и тъжен вятър

приличат ми почти на теб

дъждът навън и тишината…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря... и за споделеното!
  • Не бързай, красотата около теб очаква да я разказваш още, и още! Много хубав стих, поздравления!
  • Стиха почетох в пълна тишина,
    а в ушето ми шепнеше виола,
    почувствах, да аз мога да летя,
    дори е дъжда, когато душата ми е гола! Благодаря !
  • Прекрасно!
  • Помня, Венци... това ме държи!
    Благодаря ти!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...