17 nov 2020, 10:56

***

  Poesía
1.3K 5 13

...

Когато се опитвам да летя

припомням си усмивката на мама

ръцете ти в косите ми…. дъжда

и онзи списък за оставане

по който всички точки извървях

остана само порива нагоре

сега си търся истински крила

в оголените нощем клони…

А се опитвам да летя

и май не бързам да те видя

така прекрасен е светът

когато е заключен в мида

и в няколко танцуващи вълни

в солен рефрен и тъжен вятър

приличат ми почти на теб

дъждът навън и тишината…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря... и за споделеното!
  • Не бързай, красотата около теб очаква да я разказваш още, и още! Много хубав стих, поздравления!
  • Стиха почетох в пълна тишина,
    а в ушето ми шепнеше виола,
    почувствах, да аз мога да летя,
    дори е дъжда, когато душата ми е гола! Благодаря !
  • Прекрасно!
  • Помня, Венци... това ме държи!
    Благодаря ти!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...