beti
421 4580
17.11.2020 г., 10:56 ч.

*** 

  Поезия
907 5 13

...

Когато се опитвам да летя

припомням си усмивката на мама

ръцете ти в косите ми…. дъжда

и онзи списък за оставане

по който всички точки извървях

остана само порива нагоре

сега си търся истински крила

в оголените нощем клони…

…

А се опитвам да летя

и май не бързам да те видя

така прекрасен е светът

когато е заключен в мида

и в няколко танцуващи вълни

в солен рефрен и тъжен вятър

приличат ми почти на теб

дъждът навън и тишината…

 

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря... и за споделеното!
  • Не бързай, красотата около теб очаква да я разказваш още, и още! Много хубав стих, поздравления!
  • Стиха почетох в пълна тишина,
    а в ушето ми шепнеше виола,
    почувствах, да аз мога да летя,
    дори е дъжда, когато душата ми е гола! Благодаря !
  • Прекрасно!
  • Помня, Венци... това ме държи!
    Благодаря ти!
  • Достигат ли крилата ти ръба
    на онзи списък за оставане?
    Измина ли посоките сама?
    Светът във мида е, забрави ли...
  • Благодаря на всички!
  • Благодаря за поезията, Бети.
  • Много приятно, хареса ми
  • Много е хубаво! Много!
  • Прекрасно, Бети
  • Хубаво! Много!
  • Много хубаво стихче. Чисти, лекокрили усещания.
Предложения
: ??:??