17.11.2020 г., 10:56 ч.

*** 

  Поезия
867 5 13

...

Когато се опитвам да летя

припомням си усмивката на мама

ръцете ти в косите ми…. дъжда

и онзи списък за оставане

по който всички точки извървях

остана само порива нагоре

сега си търся истински крила

в оголените нощем клони…

А се опитвам да летя

и май не бързам да те видя

така прекрасен е светът

когато е заключен в мида

и в няколко танцуващи вълни

в солен рефрен и тъжен вятър

приличат ми почти на теб

дъждът навън и тишината…

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??