26 feb 2008, 19:01

* * *

  Poesía
804 0 2

Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, забравла пътя към себе си...
Снегът скърца под краката ми,
напомняйки ми звукът на биещо сърце...
Минавам покрай хората, залутани в собствената си мизерия,
изстръпнали, мънички, сами,
сами сред много и много в самотата.
Усещам, че ръцете ми замръзват -
липсва им малко топлина, малко истинска любов.
Но само на мен ли? Какво съм аз на фона на цялата пустош?
Прашинка във Вселената или цяла Вселена,

събрала в себе си хиляди прашинки.
Бягам по-бързо с надежда да стигна донякъде,

само не доникъде,
а в очите ми се блъскат малките снежинки,
събрали в себе си много неизречени желания,

много забравени послания.
Вече се изморявам да бягам,но продължавам...
Продължавам да търся себе си в лъжливата истина,
в букета от увяхнали мечти.
Протягам ръка да те докосна, но си толова далеч...
а същевременно и толкова близо... моето вдъхновение.
Вече усещам студа по цялото ми тяло,
пронизващ, остър... безсмъртен...
Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, осъзнала себе си.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гармошка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...