Garmoshka (Гармошка) Garmoshka (Гармошка)
2
26.02.2008 г., 19:01

* * *

806 0 2

Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, забравла пътя към себе си...
Снегът скърца под краката ми,
напомняйки ми звукът на биещо сърце...
Минавам покрай хората, залутани в собствената си мизерия,
изстръпнали, мънички, сами,
сами сред много и много в самотата.
Усещам, че ръцете ми замръзват -
липсва им малко топлина, малко истинска любов.
Но само на мен ли? Какво съм аз на фона на цялата пустош?
Прашинка във Вселената или цяла Вселена,

събрала в себе си хиляди прашинки.
Бягам по-бързо с надежда да стигна донякъде,

само не доникъде,
а в очите ми се блъскат малките снежинки,
събрали в себе си много неизречени желания,

много забравени послания.
Вече се изморявам да бягам,но продължавам...
Продължавам да търся себе си в лъжливата истина,
в букета от увяхнали мечти.
Протягам ръка да те докосна, но си толова далеч...
а същевременно и толкова близо... моето вдъхновение.
Вече усещам студа по цялото ми тяло,
пронизващ, остър... безсмъртен...
Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, осъзнала себе си.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гармошка Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0