26 февр. 2008 г., 19:01

* * *

807 0 2

Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, забравла пътя към себе си...
Снегът скърца под краката ми,
напомняйки ми звукът на биещо сърце...
Минавам покрай хората, залутани в собствената си мизерия,
изстръпнали, мънички, сами,
сами сред много и много в самотата.
Усещам, че ръцете ми замръзват -
липсва им малко топлина, малко истинска любов.
Но само на мен ли? Какво съм аз на фона на цялата пустош?
Прашинка във Вселената или цяла Вселена,

събрала в себе си хиляди прашинки.
Бягам по-бързо с надежда да стигна донякъде,

само не доникъде,
а в очите ми се блъскат малките снежинки,
събрали в себе си много неизречени желания,

много забравени послания.
Вече се изморявам да бягам,но продължавам...
Продължавам да търся себе си в лъжливата истина,
в букета от увяхнали мечти.
Протягам ръка да те докосна, но си толова далеч...
а същевременно и толкова близо... моето вдъхновение.
Вече усещам студа по цялото ми тяло,
пронизващ, остър... безсмъртен...
Вятър... сняг... студ... замръзнали мечти...
бягам през парка, осъзнала себе си.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гармошка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....