Азазел (Неличка)
42 117
11 abr 2010, 10:49

* * * 

  Poesía
1134 0 9

На слънцето с последните зари
корабът се готви да отплава
Усмихваш се, макар че те боли.
Освен да чакаш - какво ли ти остава?

Ще се завърне - знаеш ти,
но месеци отново в самота
не свикна, всеки път боли
и като сянка бродиш във нощта.

А той си идва - мръсен, уморен,
посрещаш го на кея призори.
Усмихваш се на утрешния ден,
разтапяте се в първите лъчи.

 Така отмина младостта ти -
 децата, две, отгледа ги сама,
но никога не се оплака,
съдба е да си на моряк жена!

© Неличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??