Азазел (Неличка)
42 117
11.04.2010 г., 10:49 ч.

* * * 

  Поезия
1244 0 9

На слънцето с последните зари
корабът се готви да отплава
Усмихваш се, макар че те боли.
Освен да чакаш - какво ли ти остава?

Ще се завърне - знаеш ти,
но месеци отново в самота
не свикна, всеки път боли
и като сянка бродиш във нощта.

А той си идва - мръсен, уморен,
посрещаш го на кея призори.
Усмихваш се на утрешния ден,
разтапяте се в първите лъчи.

 Така отмина младостта ти -
 децата, две, отгледа ги сама,
но никога не се оплака,
съдба е да си на моряк жена!

© Неличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??