7 mar 2009, 10:28

* * *

  Poesía » Civil
801 1 2

ВЪРНЕТЕ СЕ!

 

Тъгата по Родината ме мъчи,

носталгията бавно ме руши.

И сълзите напират в очите,

и  болка във сърцето ме гнети.

 

Душата страда раздвоена всеки миг.

Потънала в ямата на нищета.

Дори не стигат сили за последен вик.

Обгърнато е всичко в самота.

 

Въпросите напират и не дават мира.

Къде сгрешихме, кой ще ни прости?

Но отговорът никога не идва,

открий ме, казва, и ме разбери!

 

Съдбата никога не трябва да виним,

и сигурно случайно няма за човека.

Но можем всичкото да променим,

с волята и мисълта за новата пътека.

 

Защо напуснахме рождената земя?

И гръб обърнахме на родната стреха.

Там, където се родиха нашите деца,

и майки святи ни дариха на света.

 

Защо избрахме пътища незнайни?

Пред чужди двери чело да склоним

и да понасяме невежеството обичайно,

а унижението, как да изтърпим?

 

Удобното и лесното приехме бързо.

Със натежали и затворени очи.

Но то така и не успя да грабне

изцяло наранените души.

 

Илюзията на този свят, като един  мираж,

примами ни на кораба луксозен и блестящ.

Но всичко се превръща в амбалаж.

Все някога ще сме ненужен и изхвърлен екипаж.

 

И птиците летят далече по света,

но винаги намират път към родните гнезда.

Така са всички живи същества,

жадуващи, милеещи за своята земя.

 

И има път назад към родните поля,

към тайната, великата осанка на Балкана,

към чистите планински езера,

към райските цветя в градината на мама.

 

Където полъх от вековната гора

ти шепне древни тайни и слова.

Където изгревът е чист като сълза.

И птичи песни пълнят твоята душа.

 

Там, където зърнал си земната светлина

и мама над люлката тихо песен  е пяла.

Където щурци и пригласяха във нощта

и в сърцето Любов и добро е посяла.

 

България е Дух, Живот и Пламък!

Такава е за цялата Земя.

И ще ни събере отново, и без данък

във бащината стряха, у Дома.

 

И няма грях да ни тежи в сърцата.

И ще изпълни щастие и нашите души.

И за доброто на децата

отново в лоното си ще ни приюти.

 

И знам, България ще Бъде!

Тя има мисия на таз Земя.

И не е късно пак да я прегърнем

изстрадалите, нейните чеда.

 

Върнете се по родните места!

И този, който вярва, ще го бъде!

Заради вечната, небесната мечта,

да разберем кои сме и защо на таз земя.

 

Върнете се по родните места!

Такава е повелята на древния ни род.

Небето знае порива на вашата душа,

за да сме вечен, цял един народ.

 

МариКуза,

28 март, 2007г

Атланта

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Кузманова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Силни чувства,тъга...натъжих се като прочетох!Но надежда винаги има!С приятелски поздрав от все сърце!!!
  • Здравей, Мария!
    Надявам се да ти е уютно сред нас!

    / а стиха ти буди много размисли.../

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...