Mar 7, 2009, 10:28 AM

* * *

  Poetry » Civic
797 1 2

ВЪРНЕТЕ СЕ!

 

Тъгата по Родината ме мъчи,

носталгията бавно ме руши.

И сълзите напират в очите,

и  болка във сърцето ме гнети.

 

Душата страда раздвоена всеки миг.

Потънала в ямата на нищета.

Дори не стигат сили за последен вик.

Обгърнато е всичко в самота.

 

Въпросите напират и не дават мира.

Къде сгрешихме, кой ще ни прости?

Но отговорът никога не идва,

открий ме, казва, и ме разбери!

 

Съдбата никога не трябва да виним,

и сигурно случайно няма за човека.

Но можем всичкото да променим,

с волята и мисълта за новата пътека.

 

Защо напуснахме рождената земя?

И гръб обърнахме на родната стреха.

Там, където се родиха нашите деца,

и майки святи ни дариха на света.

 

Защо избрахме пътища незнайни?

Пред чужди двери чело да склоним

и да понасяме невежеството обичайно,

а унижението, как да изтърпим?

 

Удобното и лесното приехме бързо.

Със натежали и затворени очи.

Но то така и не успя да грабне

изцяло наранените души.

 

Илюзията на този свят, като един  мираж,

примами ни на кораба луксозен и блестящ.

Но всичко се превръща в амбалаж.

Все някога ще сме ненужен и изхвърлен екипаж.

 

И птиците летят далече по света,

но винаги намират път към родните гнезда.

Така са всички живи същества,

жадуващи, милеещи за своята земя.

 

И има път назад към родните поля,

към тайната, великата осанка на Балкана,

към чистите планински езера,

към райските цветя в градината на мама.

 

Където полъх от вековната гора

ти шепне древни тайни и слова.

Където изгревът е чист като сълза.

И птичи песни пълнят твоята душа.

 

Там, където зърнал си земната светлина

и мама над люлката тихо песен  е пяла.

Където щурци и пригласяха във нощта

и в сърцето Любов и добро е посяла.

 

България е Дух, Живот и Пламък!

Такава е за цялата Земя.

И ще ни събере отново, и без данък

във бащината стряха, у Дома.

 

И няма грях да ни тежи в сърцата.

И ще изпълни щастие и нашите души.

И за доброто на децата

отново в лоното си ще ни приюти.

 

И знам, България ще Бъде!

Тя има мисия на таз Земя.

И не е късно пак да я прегърнем

изстрадалите, нейните чеда.

 

Върнете се по родните места!

И този, който вярва, ще го бъде!

Заради вечната, небесната мечта,

да разберем кои сме и защо на таз земя.

 

Върнете се по родните места!

Такава е повелята на древния ни род.

Небето знае порива на вашата душа,

за да сме вечен, цял един народ.

 

МариКуза,

28 март, 2007г

Атланта

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Кузманова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силни чувства,тъга...натъжих се като прочетох!Но надежда винаги има!С приятелски поздрав от все сърце!!!
  • Здравей, Мария!
    Надявам се да ти е уютно сред нас!

    / а стиха ти буди много размисли.../

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...