Какво е логиката в нас?

Логично ли е да те усещам,

щом сама, без да поглеждам час,

в стаята лицето ти до мен поглеждам.

Усмихваш ми се, а не трябва,

не е редно прегръдката и да желая,

години ни разделят, неправда е това,

времето така отрежда, няма за мен да те позная.

И не мога мъката да преболея,

прекрасният ти глас ме побеждава,

загивам, без ръката ти да усетя,

топя се и всичко продължава.

Но кой решава дали да дишам,

да живея, или със смехаът ти да умра?

Да бъда опростена или загърбена да обичам,

борейки се на рамото ти да се опра.