24.04.2009 г., 20:42

* * *

733 0 0

Какво е логиката в нас?

Логично ли е да те усещам,

щом сама, без да поглеждам час,

в стаята лицето ти до мен поглеждам.

 

Усмихваш ми се, а не трябва,

не е редно прегръдката и да желая,

години ни разделят, неправда е това,

времето така отрежда, няма за мен да те позная.

 

И не мога мъката да преболея,

прекрасният ти глас ме побеждава,

загивам, без ръката ти да усетя,

топя се и всичко продължава.

 

Но кой решава дали да дишам,

да живея, или със смехаът ти да умра?

Да бъда опростена или загърбена да обичам,

борейки се на рамото ти да се опра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...