Фа диез минор

15 mar 2010, 1:13

Poesía

990 0 16

от точка необятна тишина
развързах само две посоки
дълги до оттатък
събирах мислите си
в мраморен сегмент
и знаех че студът е искрен
просто го очаквах
запълних фризера си с вяра
с гранули куха безпощадност
с основна обезателност
за обич
и с ключове от обещания ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Фа диез минор

Искате да прочетете повече?

Propuestas