Фа диез минор

Mar 15, 2010, 1:13 AM

Poetry

997 0 16

от точка необятна тишина
развързах само две посоки
дълги до оттатък
събирах мислите си
в мраморен сегмент
и знаех че студът е искрен
просто го очаквах
запълних фризера си с вяра
с гранули куха безпощадност
с основна обезателност
за обич
и с ключове от обещания ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Фа диез минор

Want to read more?

Random works