Фа диез минор
от точка необятна тишина
развързах само две посоки
дълги до оттатък
събирах мислите си
в мраморен сегмент
и знаех че студът е искрен
просто го очаквах
запълних фризера си с вяра
с гранули куха безпощадност
с основна обезателност
за обич
и с ключове от обещания
във фризера останаха
шестнайсет бутилки търпение
сухи цветя
кутия старомодни мечти
постоях на прозореца
дишах реки
и ръце
синьото беше далечно
а толкова мое
в морето си врекло се вечно
със тази умора от истини
с която потъва
из себе си
без налична искра за събуждане
в тишината прорасла през дим
намерих мълчание
сигурен отговор
без история
без тъга и вълнения
без тоналност
с циментиран от болка
комин
http://www.youtube.com/watch?v=BAo8ukIkxns
© Геновева Христова All rights reserved.
