8 may 2011, 17:30

* * *

  Poesía » Otra
706 0 0

Сънувани  блянове

 

 

Блян сънуван в мрачна нощ,

блян сънуван в слънчев ден

но не зная колко ощ'

                               ще живееш в мен.

Пеперудени крила,

                       птича песен и копнеж,

слънчев лъч и светлина

                       се прегръщат днес.

Бяла майчина коса -

                      сняг поръсен от небе,

прошка, ласкава ръка

                      грабва ми сърце!

Малка къща със стобор,

припкат босите крака.

Блян сънуван всяка нощ,

блян разпръснат от деня.

Дъжд от хиляди слънца,

весел детски смях звучи.

Тръска грива утринта,

хуква с твоите очи.

Блян сънуван всеки миг,

                         пътища безброй

пред сърцето спират с вик,

                        кратък дъх - престой!

Тъй минава ден след ден

                       спомени-река.

Блян сънуван в мрачна нощ,

                      свършва сутринта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...