21 ago 2010, 16:20

***

  Poesía
869 0 2

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

 

Нощта е пълна със тъга

и болката студа погълна;

как глупаво повярвах във това,

с което съм измамно пълна.

 

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление, след толкова векове съществуване на света е трудно да прочетеш нещо, което не си чел преди и то доста пъти.
  • заслужава да намериш името му.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...