21 ago 2010, 16:20

*** 

  Poesía
526 0 2

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

 

Нощта е пълна със тъга

и болката студа погълна;

как глупаво повярвах във това,

с което съм измамно пълна.

 

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За съжаление, след толкова векове съществуване на света е трудно да прочетеш нещо, което не си чел преди и то доста пъти.
  • заслужава да намериш името му.
Propuestas
: ??:??