21 ago 2010, 16:20

***

  Poesía
868 0 2

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

 

Нощта е пълна със тъга

и болката студа погълна;

как глупаво повярвах във това,

с което съм измамно пълна.

 

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За съжаление, след толкова векове съществуване на света е трудно да прочетеш нещо, което не си чел преди и то доста пъти.
  • заслужава да намериш името му.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...