21 авг. 2010 г., 16:20

***

872 0 2

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

 

Нощта е пълна със тъга

и болката студа погълна;

как глупаво повярвах във това,

с което съм измамно пълна.

 

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За съжаление, след толкова векове съществуване на света е трудно да прочетеш нещо, което не си чел преди и то доста пъти.
  • заслужава да намериш името му.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...