Aug 21, 2010, 4:20 PM

***

  Poetry
866 0 2

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

 

Нощта е пълна със тъга

и болката студа погълна;

как глупаво повярвах във това,

с което съм измамно пълна.

 

И крача тихо във нощта,

и търся те зад всеки ъгъл.

Как глупаво повярвах във това,

в което ти не ме излъга.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кат All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление, след толкова векове съществуване на света е трудно да прочетеш нещо, което не си чел преди и то доста пъти.
  • заслужава да намериш името му.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...