11 may 2013, 10:28

Факир 

  Poesía
754 0 4

 

ФАКИР

  

 

Подли времена повиват дните ни

в кърпени памучни пелени,

не в дворци – в колиби разнебитени

между полусрутени стени

ни завари старостта нечакана

с яростни слани и ранен мраз,

есен като мъка неизплакана

с хладни дъждове вали над нас.

 

И препънати сред път, измамени,

жертви на грабежа откровен,

не в дворците, а в колиби сламени

влачим своя безнадежден ден.

Смятаме стотинките си в шепата,

цепим даже косъма на две –

всяко нещо става днес “с подкрепата...”

на онези, с бичи вратове.

 

Станахме факири – съществуваме

с хляб и два домата за обяд;

пазехме диети – днес гладуваме,

ровейки се в кофите за смет.

Демократи по душа и навици,

днеска сме свободни, без ярем,

да орем с коне или със кравици,

да висим по борсите, да мрем.

 

Трябва ли причините да дирите –

ето ги навсякъде край нас:

вече сме факири над факирите*

всички ние. В туй число – и аз!

 

 

____________

 

*факир – от арабски faqir, буквално – бедняк.

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??