15 oct 2008, 11:00

Факла 

  Poesía » De amor
651 0 4
Как стана всичко?! Аз не зная...
тръпка бърза мина,
после ми омекнаха краката...
и се обърнах да те зърна...
ах, не ми го побира главата,
стоях вкаменена, задъхах се,
пресъхна ми устата,
изгаряше ме твоя поглед -
подпали ми душата;
първо стана пепел,
после факла...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Стоянова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??