Обличам се в рокля от лъжи.

Така съм свикнала. Прикривам се от другите.

С фалшива кожа дишам.

И само нощем съм различна.

Играя си с дъжда, размиващ се по моите прозорци.

Не плача, щом ми е студено.

Прегръщам капките до своето лице.

Нежни струи истина се стичат.

Убивам я - и няма писък в тъмното...

Когато дойде утрото, съм тази, същата -

изгубена от всичко и от хората.

Обвита в тайни - наметвам пак любимия си шал.

Такава съм. Така обичам.

С фалшива кожа дишам.

Не ме разбират - и трябва ли?

В свят от болки и лъжи...