25.01.2012 г., 14:29

Фалшива кожа

855 0 0

Обличам се в рокля от лъжи.

Така съм свикнала. Прикривам се от другите.

С фалшива кожа дишам.

И само нощем съм различна.

Играя си с дъжда, размиващ се по моите прозорци.

Не плача, щом ми е студено.

Прегръщам капките до своето лице.

Нежни струи истина се стичат.

Убивам я - и няма писък в тъмното...

Когато дойде утрото, съм тази, същата -

изгубена от всичко и от хората.

Обвита в тайни - наметвам пак любимия си шал.

Такава съм. Така обичам.

С фалшива кожа дишам.

Не ме разбират - и трябва ли?

В свят от болки и лъжи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиана Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...