"Усмихни се!", казвам пак,
но устните стоят.
Не се повдигат, как
на мъката да устоят?
Причини нямам аз да се усмихна,
липсват ми сега.
И мъката за гърлото ме стисна,
идва ред и на плача.
Но ще се изправя пак,
напред ще продължа.
И въпреки душата, дето стене,
усмивка пак ще сложа.
© Петя Кънчева Todos los derechos reservados