12.03.2012 г., 10:07 ч.

Фалшива усмивка 

  Поезия
1249 0 2
"Усмихни се!", казвам пак,
но устните стоят.
Не се повдигат, как
на мъката да устоят?
Причини нямам аз да се усмихна,
липсват ми сега.
И мъката за гърлото ме стисна,
идва ред и на плача.
Но ще се изправя пак,
напред ще продължа.
И въпреки душата, дето стене,
усмивка пак ще сложа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кънчева Всички права запазени

Предложения
  • Без да жаля за дните прахосани, всеки мрак вдън душа ще потуля. Вече зная, че просто съм гостенин – ...
  • Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...
  • на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...

Още произведения »