ФАНТОМИ
Останала без зъби от скърцане,
се връщам пак там,
откъдето тръгнах толкова отдавна.
Същите пътеки,
осеяни със уморените лица
на сбръчкани от разюздана младост старци.
Презрителните погледи натрапчиво следят
разплетената, рехава походка на живота ми,
кремиран и разпръснат по бордюрите
на всички малки и големи улици.
Ругаех ги, защото кривият им пръст ...