Фантоми
ФАНТОМИ
Останала без зъби от скърцане,
се връщам пак там,
откъдето тръгнах толкова отдавна.
Същите пътеки,
осеяни със уморените лица
на сбръчкани от разюздана младост старци.
Презрителните погледи натрапчиво следят
разплетената, рехава походка на живота ми,
кремиран и разпръснат по бордюрите
на всички малки и големи улици.
Ругаех ги, защото кривият им пръст
ми сочеше пътека, по която
наивните ми скитнически стъпки
послушно ме поведоха.
Те, босите, не знаеха,
че пак ще тъпчат размекнатата почва,
по която отдавна вече не личат
следите им болезнени.
За толкова години обикаляне
открих единствено, че имам още много време
да се въртя в кръга на онзи спомен,
за който вече всичко е разказано.
© Ива Койчева All rights reserved.
