Iva.Petrova (Ива Койчева)
65 182
14 апр. 2009 г., 19:54

Фантоми 

  Поэзия
1053 0 4

ФАНТОМИ

 

Останала без зъби от скърцане,

се връщам пак там,

откъдето тръгнах толкова отдавна.

Същите пътеки,

осеяни със уморените лица

на сбръчкани от разюздана младост старци.

Презрителните погледи натрапчиво следят

разплетената, рехава походка на живота ми,

кремиран и разпръснат по бордюрите

на всички малки и големи улици.

Ругаех ги, защото кривият им пръст

ми сочеше пътека, по която

наивните ми скитнически стъпки

послушно ме поведоха.

Те, босите, не знаеха,

че пак ще тъпчат размекнатата почва,

по която отдавна вече не личат

следите им болезнени.

За толкова години обикаляне

открих единствено, че имам още много време

да се въртя в кръга на онзи спомен,

за който вече всичко е разказано.

© Ива Койчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за подкрепата! Лека и спокойна ...
  • Дори и да се връща човек от където е тръгнал, трябва да го прави с вдигната глава!!! Поздрави, Иве!!!
  • Хареса ми!!!
    Поздрави
  • "За толкова години обикаляне
    открих единствено, че имам още много време
    да се въртя в кръга на онзи спомен,
    за който вече всичко е разказано..."

    Много ми хареса!!!Поздрав!
    Напомня ми библейска притча.
Предложения
: ??:??