Фаровата кула на рая

Poesía » Erótica

1.2K 1 1

Гълфстриймът на самотните души

заплете гребен в темелите на фаровата кула.

И монотонно, досаден до полуда,

за да не започнем всичко пак от нула,

зае се - всеки наш пропуснат миг да съхрани.

А ние -

с очи притворени - от вятър по-сами,

тела преплели в огледална близост,

прехапваме дъха си - прегръдките ни стават призма…

Шшшшшт! Тихо! Шшшшт!

И стонове поглъщаме -

да не събудим морските петли!…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9