Фаровата кула на рая

Poesía » Erótica

1.2K 1 1

Гълфстриймът на самотните души

заплете гребен в темелите на фаровата кула.

И монотонно, досаден до полуда,

за да не започнем всичко пак от нула,

зае се - всеки наш пропуснат миг да съхрани.

А ние -

с очи притворени - от вятър по-сами,

тела преплели в огледална близост,

прехапваме дъха си - прегръдките ни стават призма…

Шшшшшт! Тихо! Шшшшт!

И стонове поглъщаме -

да не събудим морските петли!…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0