Гълфстриймът на самотните души
заплете гребен в темелите на фаровата кула.
И монотонно, досаден до полуда,
за да не започнем всичко пак от нула,
зае се - всеки наш пропуснат миг да съхрани.
А ние -
с очи притворени - от вятър по-сами,
тела преплели в огледална близост,
прехапваме дъха си - прегръдките ни стават призма…
Шшшшшт! Тихо! Шшшшт!
И стонове поглъщаме -
да не събудим морските петли!…
© Красимир Чернев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
