Гълфстриймът на самотните души

заплете гребен в темелите на фаровата кула.

И монотонно, досаден до полуда,

    за да не започнем всичко пак от нула,

    зае се - всеки наш пропуснат миг да съхрани.

    А ние -

    с очи притворени - от вятър по-сами,

    тела преплели в огледална близост,

    прехапваме дъха си - прегръдките ни стават призма…

                 Шшшшшт! Тихо! Шшшшт!

                 И стонове поглъщаме -

                 да не събудим морските петли!…